За изследователя, занимаващ се с проблемите на музикалната естетика на античността, разбира се липсва основното условие за естетическото преживяване на съответните явления: самият акустичен опит. Паралелно с това, наред с научните знания, са необходими смелост, въображение и способност за проникване до сърцето на проблема за възстановяването на музикална вселена, език и музика, която е замлъкнала завинаги.

Тези дарби в голяма степен притежаваше гръцкият мъдрец на 20-ти век Трасивул Георгиадис, който допълнително използваше до максимум предимството на гръцката си идентичност и музикалните си преживявания като грък, както и дълбокото си чувство и познание за непрекъснатата духовна и музикална приемственост, както тя се възприема от античната към византийската и народната ни музикална традиция.