И все пак някаква разлика трябва да съществува между Чуанг Дзъ и пеперудата! Това е онова, което наричаме преобразуване на нещата.

„Сънят на пеперудата“ е написан през IV в. пр.н.е. от китайския аскет и философ Чуанг Дзъ, основател на даоизма заедно с по-ранния си предшественик Лао Дзъ. Този кратък текст, игрив и литературен, непринуден и характерно саркастичен, отразява пълната относителност във философията на Чуанг Дзъ: той ли е този, който сънува пеперудата, или пеперудата сънува него? Накрая сякаш няма особено значение, защото Дао за Чуанг Дзъ се намира навсякъде, определя се единствено от своята природа и животът е просто непрекъснатото преобразуване на самите неща, следователно истинското разбиране не може да бъде плод на каквото и да е обяснение – възглед, който по-късно оказва решаващо влияние и върху китайския будизъм, както и върху школата Дзен.

Чуанг Дзъ (или Чжуандзъ, което означава „Учител Чуанг“, 369-286 пр.н.е.) е живял в епоха на голям разцвет на китайската философия и се откроява, като разширява и развива принципите на даоизма, поставени от митичния му предшественик Лао Дзъ. Всичко, което знаем за него, произхожда главно от едноименното му произведение, прочутия „Чуангдзъ“ — сборник от притчи, анекдоти и алегории, състоящ се от 33 глави (днес се смята, че само седемте „Вътрешни глави“ са написани от самия него) и който учи на Пътя (тоест Дао) в хармония с природата и потока на нещата, далеч от безплодието на логическите схеми, конвенционалното образование и „цивилизацията“.