И все пак трябва да има някаква разлика между Чжуан Дзъ и пеперудата! Това е онова, което наричаме трансформация на нещата.

„Сънят на пеперудата“ е написан през IV в. пр.н.е. от китайския аскет и философ Чжуан Дзъ, основател на даоизма заедно с предшественика си Лао Дзъ. Този малък текст, игрив и литературен, непринуден и характерно саркастичен, отразява пълната относителност във философията на Чжуан Дзъ: дали е той онзи, който мечтае пеперудата или пеперудата мечтае него? На пръв поглед това няма голямо значение, защото Дао за Чжуан Дзъ е навсякъде, определя се само от своята природа, а животът е просто непрекъсната трансформация на самите неща, следователно истинското разбиране не може да бъде продукт на никакво обяснение – възглед, който по-късно има решаващо влияние върху китайския будизъм и училището Дзен.

Чжуан Дзъ (или Чжуанци, което означава „Учител Чжуан“, 369-286 пр.н.е.) е живял в епоха на голям разцвет на китайската философия и се отличава с разширяването и развитието на принципите на даоизма, поставени от митичния му предшественик Лао Дзъ. Това, което знаем за него, идва главно от едноименния му труд – прочутия Чжуанци, сборник от притчи, анекдоти и алегории, състоящ се от 33 глави (днес се смята, че само седемте „Вътрешни глави“ са написани от него) и учи на Пътя (т.е. Дао) в хармония с природата и потока на нещата, далеч от стерилността на логическите схеми, конвенционалното образование и „цивилизацията“.