ЗА ДА СПРАТ
БЕДНИТЕ ДЕЦА
ДА НЕ ТЕЖАТ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ И НА СТРАНАТА
И ДА СТАНАТ ПОЛЕЗНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО.

Приемайки вченото изражение на сериозен икономически анализатор, което със сигурност ни е познато, или просто на почтен гражданин с обществени притеснения в Дъблин от началото на 18 век, Джонатан Суифт най-накрая намира решение за всички бездомни деца, които без никакъв шанс заливат улиците на градовете със своя досаден вид и безперспективно бъдеще: Дайте ги на богатите да ги изядат!

Жива сатира за безчувствието на световните могъщи, която все още стряска с мрачното си проникновение, триста години след анонимната ѝ публикация от легендарния автор на „Пътешествията на Гъливер“.

Джонатан Суифт (1667–1745), един от най-великите писатели в историята на английския език, е роден в Дъблин, учил е в Тринити Колидж, назначен е за свещеник на Англиканската църква, участвал е в литературните кръгове на времето и е бил близо до центровете на властта, но непокорната му ръка винаги го е изправяла срещу властимащите – включително кралица Анна Велика от Великобритания, която е осъдила като богохулна сатиричната му творба „Историята на една вана“ (1704). През 1726 г. Суифт завършва „Пътешествията на Гъливер“, които незабавно пожъват голям успех и са преведени на три езика в следващата година.