Как трябва международният арбитър да третира правилата с непосредствено действие? Дали той се обвързва изключително от правото, избрано от страните, или трябва да вземе предвид принудителните правила на седалището, на държавата на изпълнение на договора или на трети юридически системи с съществена връзка с спора?

Кога неспазването или неправилното прилагане на такова правило може да доведе до анулиране или отказ за признаване на арбитражното решение?

Какви всъщност са границите между частната автономия и държавния императив в международния търговски арбитраж?

Творбата разглежда правилата с непосредствено действие не като проста изключение от приложимото право, а като привилегирована сфера на среща между частното международно право и международния арбитраж. Чрез системен анализ, от една страна, на държавния контрол върху арбитражното решение чрез арбитражната допустимост и филтъра на международния публичен ред, и от друга страна, на вътрешната методология на арбитражното разглеждане, с фокус върху явното, активно и конкретно нарушаване на международния публичен ред, се поддържа, че императивността не се прилага механично, а се вписва в контролирано, мотивирано и пропорционално претегляне.

Адресира се към юристи, арбитри, съдии, академици и студенти, които желаят да разберат в дълбочина мястото на принудителните правила в съвременната мултицетрична съдебна среда, в която е вписан международният търговски арбитраж.