Кинообразът на ученика често се описва като „революционен“ и до известна степен несъвместим със социалната реалност, като същевременно изразява неговото предизвикателство към стереотипите на епохата. В настоящата книга се прави опит да се картографира образът на ученическата роля в световната киноарта и неговото място в образователната институция, като се осветляват параметри, които не са достатъчно покрити от международната и гръцката литература, като например киноезикът, използван от съответния режисьор (стил, форма, разказ). В същото време се прави опит да се анализира и документално обоснове както на социологическо, така и на педагогическо равнище взаимодействието между кинематографичния език на филмите (естетически влияния) и историческия, икономическия, културния и социално-политическия контекст на всяка епоха (контекст). Съществено се изследва начинът, по който киното влияе на тези рамки, както и как се оформя под влиянието им, изтъквайки динамичното взаимодействие между изкуството, образованието и социалното битие.

За посочените цели се избира за анализ представително извадка от филми (общо 12) от страни от Третия свят (Китай, Индия, Иран, Южна Корея), Европа (Франция, Германия, Дания, Великобритания) и Америка (САЩ), с цел да се изследва по-дълбоката връзка между киното и образованието. Търсенето на образованието в киното допринася за възникването на нов жанр филми (Училищни филми), където чрез семантичния, синтактичния и прагматичния подход на Алтман се откриват основните семантични и синтактични елементи. В този контекст типът и мотива на ученическата роля се открояват на кинематографско ниво, като се взема предвид социалният, политическият и идеологическият контекст на периода, в който се осъществява продукцията на съответния филм.