Една малка бяла лъжа. Едно дребно пропускане. Леко изопачаване на истината. Но този момент щеше да промени всичко.

Именно малките неща натоварваха Сара. Мръсните чинии, изоставени в мивката. Празната бутилка мляко, прибрана обратно в хладилника. Дрехите, оставени намачкани на пода. Живот, изпълнен с безкрайно психическо натоварване и постоянни изисквания. Някъде по пътя Сара се беше превърнала в човек, който се грижи за всички около себе си, както у дома, така и на работа.

После дойде лъжата. Една безобидна бяла лъжа, помисли си тя. Само едно малко изместване на разказа.

И за известно време всичко стана по-добре. Но една лъжа не беше достатъчна. Скоро я последва друга. И още една. Докато истината се превърна в нещо неразпознаваемо, далечен спомен, погълнат от измислицата.

Тя никога не е възнамерявала нещата да се развият така. Беше само една малка бяла лъжа. Но истината неизбежно щеше да заплаши всичко, което й беше скъпо…