В настоящото есе, Габриел Рокхил разглежда как „критичната теория“ – свързана с Франкфуртската школа и монополизирана от нея – е изоставила революционния марксизъм и се е превърнала в академичен дискурс, съвместим и координиран с американските империалистически амбиции и границите на либералната система. Чрез архивни изследвания и политически анализ се изяснява връзката на изследователите от Франкфуртската школа с американската държава и службите за сигурност, както и ролята им в полицейския контрол над левия периметър на критиката и в отслабването на революционната перспектива. Провокативно есе, което ни приканва да преосмислим понятието за критика днес и да размислим върху радикалната теория.