Демократичните и социални завоевания на преходния период са под прицел. Техните гаранции, от член 16 на Конституцията до тайната на комуникациите, системно се нарушават на практика. Въпреки това, дори простото им съхранение в конституционния текст дразни. Икономическата и политическата власт искат да бъдат безконтролни и вярват, че е дошло времето да го наложат.

Това развитие поставя настойчиво въпроса: Кой решава съдбата ни? От времето на американската и френската революция, конституциите отговарят „ние, народът“. Елитите вече не се задоволяват само да обезсилват този отговор на практика. Те се стремят да му отнемат всяко съдържание. За тях отговорът трябва да бъде „ние, богатите“.

Имаме всички основания да се ориентираме в диаметрално противоположна посока. Към промени, които ще отнемат богатството и възможностите за политическо влияние от капитала и ще укрепят социалните права и правата за колективна дейност. Които ще разглеждат все по-голямото влияние на елитите при вземането на политически решения като сериозен проблем със системни корени.

В този контекст конфликтът във връзка с прегледа на Конституцията не засяга само специалистите или просветената малцинство. Той засяга съдбите на всички нас. Той е нищо друго освен институционалният аспект на по-широкия дебат за настоящето и бъдещето на нашето общество.