Идеята за тежък крайцер се появи след Първата световна война и беше тясно свързана с ограниченията, заложени в междувоенния Вашингтонски морски договор. Концепцията за бронетирани крайцери преди Първата световна война беше изоставена, но на тяхно място Адмиралтейството видя роля за мощни крайцери, способни да патрулират морските пътища на Британската империя и които бяха достатъчно въоръжени, за да могат да унищожават вражески търговски крайцери.

Резултатът беше група британски военни кораби, известни като „Крайцерите на Вашингтонския договор“, които изпълняваха всичко, което Адмиралтейството желаеше, но същевременно спазваха ограниченията, наложени от договора. Тази книга разглежда тези впечатляващи, високи, просторни и величествени съдове – перфектни посланици на британската мощ в мирно време. По време на война те също бяха значително оръжие. По време на Втората световна война тринадесетте тежки крайцери на Кралския военноморски флот служиха във всички театри на войната – независимо дали срещу 'Бисмарк' в Северния Атлантик или при издържане на камикадзе атаки в Тихия океан.