Политически трактат е специален жанр книга, който се ражда, когато политик реши да седне да пише. Трактатът по същество е теоретичен жанр, докато политиката е по-скоро сферата на ежедневните действия. Затова един политически актьор винаги се осмелява да стъпи на нестабилна територия, ако, отдръпвайки се от ежедневните събития, размисли за световните дела и състоянието на своята страна в по-широк контекст.

Ситуацията е особено трудна, ако някой направи това в началото на тридесетте си години – ами, в средата на тридесетте. Когато все още бях студент, по време на лекция чух следната максима, която остана с мен дълго време: „Сине, този, който пише много в младостта си, ще се срамува много в старостта!“ Какво да направя? Опитвам се да оборя това твърдение...

Такова произведение задължително е непълно, не само описателно и не непременно обективно. То е непълно, защото никога не можем напълно да познаем реалността – както казва поговорката: „виждаме света като през тъмно стъкло“. Не е само описателно, защото работата в политиката означава не само да се опитваш да разбереш света, в който живеем, но и, където е възможно, да „влияеш, създаваш и обогатяваш“. Не е непременно обективно, защото в потока на събитията е невъзможно научно да се сравни реалността с идеала. Също не трябва да се забравя, че писането и дейността на политикът в крайна сметка ще бъдат оценени от историята, докато в настоящето неизбежно предизвикват дебат.