Търсенето на Ели да проследи миналото си продължава... във втората книга от дюлогията „Царят на мъртвите неща“.

За феновете на тъмната фантастика като „Гробищни момчета“, „Нули и кръстове“ и „Нишките, които ни свързват“ от новата голяма млада авторка с ямайско-британски произход Невин Холнес.

Ставаше все по-трудно да различи сънищата от реалността. Сънищата, разбира се, нямаха зъби, а спомените – нокти. Но нещо го беше наранило; независимо какво беше, беше гладно.

Изминаха три месеца от момента, в който Съни замина. За всеки, който попита, Ели е добре. Разбира се, последният път, когато видя сестра си, и двамата едва избягваха смъртта си, и да, той не е знаел, че тя е сестра му тогава.

Също така беше приемливо, че тя не му казва кой е той или откъде идва, или по-важното – защо лъже в лицето му от първия ден, в който уж са се срещнали.

В крайна сметка той не помни семейството си, така че е лесно да се принуди да забрави, че някога е съществувала. Но тогава нещо започва да го преследва в съня му. Започва малко: драскотина на китката, изгаряне на гърдите, но след това сънищата му стават по-ярки и започват да кървят.

Всяка нощ, когато нещата стават опасни, той усеща Съни и се събужда тъкмо преди това, което го преследва, да може да свърши работата... Ели се заклева да избягва съня изцяло. Но може ли да остане буден и жив достатъчно дълго, за да се събере отново със сестра си и най-накрая да получи отговорите, за които страда?