Понятието за ностратическите езици започва да се използва през последните десетилетия и се отнася до езици, които са се развили след разпада на общ език, наречен ностратически, преди около 17 000 до 18 000 години. Счита се, че ностратическите езици включват: индоевропейските езици (илирийски, гръцки, тракийско-дакийско-римски, италиански, келтски, славянски, балтийски, арменски и др.), афроазиатски, картвелски, уралски, алтайски, дравидски и шумерски. След издаването през 2008 г. на Етимологичния речник на румънския език, базиран на индоевропейски изследвания, авторът д-р Михаи Винереану откри книгата на изследователите А. Бомхард и Дж. С. Кърнс, която беше наскоро публикувана. Изучавайки древните европейски езици, те идентифицираха 612 ностратически корени. М. В. ги анализира и стига до заключението, че от тях 216 лексикални корена могат да бъдат приложени към румънския език. Издателство Алкор Едимпекс, към което се обърна авторът, пое тази втора студия и я публикува в нова книга на румънски и английски език, в образцова, технологична форма. Въведението отново е особено важно, тъй като приносва нови разяснения относно древността на румънския език. Позицията на автора се потвърждава дори и от прединдоевропейските корени, намерени в най-често срещаните думи в румънския лексикон, които старите етимологични речници са смятали за произлезли от латински, славянски, турски, албански или с неуточнен произход, но не и от тракийско-дакийско-римски, както доказва това изследване.