Настоящият том е структуриран в четири раздела. Първият включва препратка към два архетипни образа на 20-ти век – К. Т. Димара и Г. П. Саввиди.

Вторият включва четири изследвания за К. П. Кавафи. Първото се фокусира върху диалога на Кавафи с изобразителното изкуство, второто върху диалога му с еврейската историография, третото върху кореспонденцията на Кавафи, а четвъртото върху въпроси, свързани с издаване.

Третият раздел е съсредоточен върху Йоргос Сеферис. Включва изследване за „пикантиите“ на Сеферис, представени от Г. П. Саввиди през 1989 г.; изследване за преводача Сеферис; изследване за политическия Сеферис с акцент върху дневниците от Бейрут (1953-56) в сравнение с материали от Историческия и дипломатически архив на Министерството на външните работи.

Последният раздел изследва феномена на писателския „диалог“ – сравнявайки гръцките преводи на сонетите на Шекспир с оригиналния им модел (1609), или отговора на гръко-американеца Хари Марк Петракс към романа Живот и съдба на Алексис Зорбас (1946) на Никос Казандзакис.