Преведох и пренесох Орфическите химни с изосиабично съответствие, както направих и с всички мои преводи на произведения на древната драматургия. Точно защото вярвам, че количествената близост между превеждания стих и стиха на превода-пренасяне, която осигурява изосиабията, може да спаси онова, което може да се запази от вътрешния ритъм на оригинала.
Във втората част на книгата са изложени Орфическите химни, всеки на отделна страница, а на срещуположната страница е изосиабичният – и с еднакъв, разбира се, брой стихове – превод.
Третата част на книгата е посветена на дълго „изповедание“ на Орфей за неговата двойна жалба или двойно натрупано недоволство, както ни казва „той самият“, позовавайки се на влиянието на дионисиеското богослужение и собствената му религия върху човечеството.
След това е представено театралното произведение, със заглавие „Орфей – Дионис – Театър“ (моноспектакъл – монолог).
