От Кралицата на преразказите на „Никога след това“ идва една съвременна история за Ланселот и Гуиневир, изпълнена със силно копнеене, врагове, превърнали се в любовници, и щастлив край. Някои грехове си струва да бъдат сторени . . .
Ланс Калоуей се бие, когато му кажат да се бие. Кърви, когато му кажат да кърви. Счупва се, когато му кажат да се счупи. Шест години в несанкционирана клетка, и единствената граница, която никога не е прекрачвал? Лоялност към най-добрия си приятел, независимо от цената. И после от него искат да пази.
Женевиев ДеГранс не е искала нищо от това. Тя дойде в Роузбрук Фолс, за да бъде със сина на кмета. Но нищо в този град не е такова, каквото изглежда. Особено не и опасният боец, който наблюдава всяко нейно движение като заплаха. Тя го мрази. Той не я понася. И все пак . . . Колкото повече време Ланс прекарва в охрана на Женевиев, толкова по-трудно му става да помни, че тя принадлежи на някой друг. А колкото повече тя разкрива за Роузбрук Фолс, толкова повече осъзнава, че единственият честен човек в живота ѝ е единственият мъж, когото ѝ е забранено да желае.
В град, изграден върху тайни и лъжи, да се влюбят един в друг може да съсипе и двама им. Но да стои далеч от нея може да се окаже битката, която Ланс не може да спечели.
Тропи: забранени врагове, превърнали се в любовници, момичето на най-добрия приятел, принудителна близост, той се влюбва пръв, морално сив герой, защитник, MMC, бавно разгаряща се романтика с SPICE.
