Как късносредновековните селяни в Близкия изток възприемат арабски културни идентичности и образуват селски кланове. През късното средновековие селяните в Египет и Голямата Сирия започват да се възприемат като членове на арабски кланове, произлезли от Арабския полуостров. Те изразяват своята арабска идентичност чрез носенето на арабски покривала за глава, възприемане на арабски диалект и разпространяване на нов жанр народни епоси, които разказват героични истории от предислямска Арабия. В книгата „Ставайки арабин“, Йосеф Рапопорт твърди, че разпространението на арабските селски кланове не е резултат от масова миграция и разселване, а от вътрешна трансформация. Основавайки се на обширни документални, литературни, административни и материали доказателства, Рапопорт показва, че широкоразпространеното формиране на арабски селски кланове в късносредновековен Египет и Голямата Сирия е постепенен процес, резултат от масово приемане на исляма в селските райони и нов режим за земеделска собственост, при който селяните преминават от земевладелци към наематели. След единадесети век, Рапопорт твърди, селяните в Близкия изток започват да стават араби.
Тези арабски селски кланове не са просто административни режими, налагани отгоре; селяните с ентусиазъм приемат новите си идентичности. Новоприелите исляма приемат арабски родове, за да заявят статус и като контраидентичност спрямо градските турски елити. Арабската идентичност се използва от клановете за мобилизиране на селски въстания срещу управляващите султани и за разрешаване на спорове между селяни. Предизвиквайки традиционната историография на Близкия изток, която разглежда арабските кланове като пастирски общности, чиито идентичности ги отделят от по-широкото селско население, Рапопорт твърди, че широкото установяване на арабските селски кланове е най-важното събитие в историята на селските райони на Близкия изток през ислямската епоха.
