Това е произведение, основано на новелата на Архидявола Белфагор от Николо Макиавели и повлияно от "Принца" му. Новелата на Архидявола Белфагор е единственото прозаично произведение на Макиавели. Изследователите поставят времето на създаването му през периода 1515-1520 г. Във Флоренция е отпечатано през 1549 г.
Това е остра сатира на суеверията, религиозния фанатизъм, социалните условия и институции във Флоренция от неговото време, където процъфтяват суетата, консумеризмът, сивата икономика, политическата и икономическата нестабилност и несигурност, препращайки към нашето съвремие и правейки произведението винаги актуално. Ироничният поглед към институцията на брака е платното, на което Макиавели изящно изплита сюжета на историята си.
„Влюбеният архидявол“ е метрично, с доминиращ петнадесетсложен стих, пренасяне на новелата на Архидявола Белфагор в театрална форма.
В послеслова на изданието, Тодорис Икономидис отбелязва: „Днешната публика има нужда да намери решения, да се освободи от злините, които я мъчат векове наред, и Хаджиемануил, сътрудничейки си с Макиавели, дава тази възможност. Той превръща макиавелисткия разказ в театър и предлага на публиката шанс да съпреживее страдащите герои и да открие решения и изходи за избавление. […] „Влюбеният архидявол“ е истински театрален текст, написан в съвършен ритъм и живо течение. Произведение, чиято най-подходяща форма за поставяне на сцена е Comedia Erudita, тоест двореца кaтoв комедия от времето на Макиавели.“
