Едит Уортън (1862–1937) пише внимателно структурирана художествена литература, която изследва психологическите и социалните сили, формиращи поведението на нейните персонажи. Нейните описания на нюйоркската висша класа са несравними. „Епохата на невинността“, която донесе на Уортън Пулицъровата награда през 1920 г., е един от най-запомнящите се нейни романи. В центъра на историята са трима души, чиито преплетени животи са дълбоко повлияни от строгите и потискащи изисквания на висшето общество.

Нюланд Арчър, сдържан млад адвокат, е сгоден за очарователната Мей Уеланд, но се влюбва в красивата и неконвенционална братовчедка на Мей, графиня Елън Оленска. Въпреки страха си от скучен брак с Мей, Арчър продължава с венчавката—движен от своето чувство за чест, семейна лоялност и обществените очаквания. След сватбата продължава да вижда Елън, но надеждите му за страстен живот в крайна сметка угасват. Ясният и проницателен стил на романа, живите характери и изобразяването на социалната история на епохата го правят дълго време любим и на читателите, и на критиците.