Това свидетелство беше написано през 1968 по време на пътуването с влака Париж-Страсбург. Беше написано между изслушванията и разпитите на юристите от Комисията по правата на човека към Съвета на Европа. Написано е, за да отговори на американския кореспондент на "New York Times", защо при преминаването през такъв процес единственият лекар, който не ти трябва, е психиатърът! Написано е, защото фалшивият ми паспорт, равнините на Елзас не ме убеждаваха, че съм напуснал Гърция, затвора, полицията. Защото наистина юристите от Европа имаха право да бъдат подозрителни. Когато не можеш да преведеш думите „тераса“ и „изолация“ на друг език, няма Prima Facie доказателство. То е натоварено с цялата емоционалност и изненада на онова време. Много факти са скрити и много лица не са споменати. Имената се променят, а техните важни действия се замълчават. Но тогава не си позволявах дори да мисля за факти, които биха могли да доведат полицията до заключения. Все още е наполовина завършено, защото свидетелството основно спира при изолацията. Нямаше куража да опиша друго преживяване, което ме е белязало.