В края на 1947 г., и докато гръцката гражданска война беше в пълен разгар, Гърция беше единствената страна в западния свят, която гласува в ООН против създаването на еврейска държава в района на Палестина. През следващите четири десетилетия, чак до de jure признаването на Израел от правителството на Константинос Мицотакис през 1990 г., гръцко-израелските отношения преминаха през период на продължителна криза. През същия период отношенията на Гърция с арабските държави се развиха в напълно противоположна посока, тъй като Атина предприемаше впечатляващи „отваряния“ към арабския свят.

Целта на настоящата книга е да предложи общ преглед на гръцката политика в Близкия изток от края на Втората световна война до началото на 80-те години на ХХ век и да изтъкне факторите, които „подтикваха“ гръцката дипломация да възприема проарабска позиция: необходимостта от защита на египетската гръцка общност и на Гръцките православни патриаршии в Йерусалим, Антиохия и Александрия; стремежът да се осигури подкрепата на арабските държави в ООН, особено по кипърския въпрос; възприемането на мястото на Израел в международната система; усещането, че стратегическото значение на Гърция би се засилило, ако играе ролята на „мостова глава“ между западния свят и арабите; и насърчаването на гръцките икономически интереси в Близкия изток.