Историята са моменти. Държави и народи могат да бъдат спасени или унищожени от една грешна стъпка или от действие, което би могло да бъде спасително, но не е било предприето.

Може ли един мигновен избор да обърне утвърдено възприятие? Разказът на американския дипломат Джеймс Спейн, който през лятото на 1974 г. служи като втори по ранг в посолството в Анкара, разбива много от това, което знаехме. В същото време обаче създава много въпроси за това как той и неговият началник, посланик Уилям В. МакКобър Джуниър, са действали в критичния ден, 19 юли, навечерието на турската инвазия. Двамата дипломати бяха натоварени да предадат спешно писмо от президента на САЩ на турския премиер Булент Еджевит, но не го направиха. И не го направиха, въпреки че посетиха офиса на Еджевит. В писмото Никсън настояваше с твърд език турският премиер да не продължава с плановете си за инвазия в Кипър. Защо не го направиха? Коя „невидима ръка“ ги спря?

Книгата представлява актуализираното издание на архивите на Кисинджър, които авторите за първи път разкриха преди повече от 20 години, и преразглежда ролята на американския държавен секретар в пътя към преврата и турската инвазия, чрез нови данни.