След края на царуването на кралица Елизабет в началото на седемнадесети век, новият двор на крал Джеймс беше обхванат от политическа нестабилност и морална корупция. Тази атмосфера създаде плодородна почва за драматурзите на епохата, чиито пиеси изследват начините, по които социалният упадък и злоупотребата с власт пораждат негодувание и водят неотклонно до насилие и кървава отмъщение.

В „Трагедията на отмъстителя“ на Турнър, развратеният син на италиански херцог се опитва да изнасили добродетелната Глориана – скрита препратка към Елизабет I. „Белият дявол“ на Уебстър изобразява зловещ свят на интриги и убийствена неверност, докато „Променливата“, може би върховното постижение на Мидълтън, силно показва жена, която води до собственото си неволно разрушение. Всички три са шедьоври на мрачна интензивност, доминирани от образи на разпад, разочарование и смърт.