В бялата жега небето е непрозрачно, въздухът тежък, а светлината интензивна. Един единствен кавалерист се удивлява на гнетящата атмосфера на непознатата провинция, в която навлиза. Изгнанието от италианската му родина, както и вродената, упорита гордост го тласкат напред, в сърцето на Прованс и в острата холерна епидемия, която опустошава страната през 30-те години на XIX век.

Гионo тук ръководи халюцинаторно, лирично повествование, в което смъртоносните миризми, насилствените спазми на болните и страхът на хората, изправени пред непреодолими природни стихии, са осезаеми. Смъртта прониква през целия роман, но Анджело не спира да пътува, избягвайки блокадите и карантината, наложени от войските - дори търсейки временно убежище на покривите на един град - решен да намери детския си приятел Джузепе. Други се присъединяват към него на пътя и го напускат. Само младата жена, Полин де Теус, която спокойно приема натрапника, слизащ една нощ от покривите, се оказва достойна спътница.