До голяма степен пренебрегната литературна фигура, Иван Бунин е един от най-значимите руски писатели и се нарежда наравно с Толстой и Чехов в първите редици на руските реалисти. Черпейки художествено вдъхновение от личния си опит, тези мощни, въздействащи разкази са ситуирани в края на деветнадесети и началото на двадесети век в Русия от неговата младост, в страните, които е посетил, и във Франция, където е прекарал последните тридесет години от живота си.

В заглавния разказ, например, обиколката на едно семейство из модни европейски курорти приключва изненадващо; „Късният час“ описва завръщането на един старец в малкото руско градче в степите, което не е виждал от ранната си младост; докато „Любовта на Митя“ изследва по-тъмните емоционални отзвуци на сексуалния опит. През цялото време в разказите му се усеща несигурността на съществуването, повсеместно осъзнаване на временността на човешките стремежи и постижения.