Емоционална кореспонденция между две бивши училищни приятелки, които достигат до криза в средна възраст, от награждаваната испанска писателка Кармен Мартин Гайте. София е майка на три възрастни деца и затворена в безлюбен брак с Едуардо. Мариана е успешен психиатър, неспособна да изгражда стабилни връзки с мъже.

Докато животите им достигат кризи в средна възраст, тези две жени, бивши училищни приятелки, които вече са се отдалечили една от друга, си подават ръка чрез обмен на емоционални писма в експресивния епистоларен роман на Гайте. Мариана, психиатър и телевизионен коментатор, бяга от Мадрид към празната къща на приятел в морски курорт, където обсебва мислите си с Раймундо, писател с маниакално-депресивно разстройство, който изглежда част приятел, част пациент, част любовник.

Нейната стара приятелка, София, напуска своя суетен, претенциозен съпруг Едуардо, бизнесмен, който говори само за пари, и се нанася при трите си бунтарски деца в разбъркан апартамент. В редуващи се гласове, смесващи писма с откъси от тетрадки и измислени истории, двете жени неуморно анализират своите отношения, еротични фантазии и пътешествия в чужбина.

Преливайки от алегории към Кафка, Дали, Бунюел, Тагор и Катрин Мансфийлд, техните излияния включват размисли за паметта, любовта, секса, измамната природа на думите, случайността и трудността да се изправиш пред своето минало без да го украсиш.