„Чувствах, че историята ми трябва да бъде разказана. Толкова много зло беше извършено, че вътре в мен имаше глас, който крещеше „Справедливост“.“ Без никого, на който да се доверява, Кати търпеше мълчаливо, докато баща ѝ я биеше и местни момчета я насилваха. На осем години тя беше отвлечена от семейството си и затворена в поредица от католически домове. Когато беше изпратена в психиатрично отделение, тя преживя ужасяваща електрошокова терапия и допълнителна жестокост от страна на предполагаемите си настойници. След като попадна в пералня „Магдалена“, тя стана жертва на сексуално насилие и роди бебе Ени само няколко седмици преди да навърши четиринадесет години. „Не казвай никога“ е трогателен разказ на Кати за разрушеното ѝ детство и последвалата ѝ борба за справедливост.