Образът на съвременната Куба в много отношения все още е застинал през 50-те години на миналия век, с класическите американски автомобили, каретите и колониалната испанска архитектура. В страна, където таксиметровите шофьори печелят повече от лекарите, разбирането на Куба е вълнуваща, но непрекъсната мисия. През 90-те години, след падането на Берлинската стена, Куба изпадна в криза. След десетилетия на субсидии от Съветския съюз в размер на 3 милиона долара на ден, икономиката на страната започна свободно падане. Забраната за използване на щатския долар беше премахната, портите на туризма се отвориха и заплатите на кубинците с контакти с чужденци скочиха. В крепостта на Кастро, където просперитетът на долара се сблъсква с комунистическата аскетичност, пристигна американската съпруга на европейски енергиен консултант, назначен в Хавана, заедно с двете им малки деца. Исадора Татлин се сприятели с кубинци от всички социални слоеве, организира десетки партита – дори Фидел Кастро дойде на вечеря! – и водеше дневник ежедневно. Резултатът е забележително свидетелство за уникален период в историята на Куба, когато триумфът на революцията започна да се сблъсква с мощното привличане на мултинационалния потребителски културизъм.