През юни 1816 г. Медуза, флагманският кораб на френска експедиция за възстановяване на колонията Сенегал от британците, отплава, но заседна край пустинното крайбрежие на Западна Африка. Евакуацията на фрегатата беше хаотична и страхлива - 146 мъже и една жена бяха натъпкани на импровизиран сал, който бе изоставен в средата на океана, отрязан от съпровождащите спасителни лодки, които бяха поели ангажимент да го изтеглят до безопасност.

Плавателният сал, носен от теченията, отвежда останалите живи до самите граници на човешкия опит. Обезумели, изсъхнали и гладни, намаляващата група избива бунтовници, яде мъртвите си спътници и организира тактическо унищожение на най-слабите сред тях. Сред малцината оцелели от сала бяха двама мъже, чиито писмени свидетелства за трагедията документираха поредица от държавна некомпетентност, безразличие и прикриване.

Тяхната книга се превърна в бестселър, който разтърси Европа и вдъхнови обещаващия художник Теодор Жерико. Окован от незаконна връзка с привлекателната си млада леля, той се потопи в изчерпателно проучване на трагедията на Медуза.

Разположен в политически нестабилния свят на Реставрационна Франция, мрачния Джорджиански Лондон и по опасното крайбрежие на Западна Африка, където французите тайно регенерираха забранената робска търговия, Медуза свидетелства за грешки и безобразия, превърнали се в бестселър, а този бестселър се трансформира в един от шедьоврите на западното изкуство.