Казваха, че не може да се направи. Скептиците предупреждаваха, че когато кола наближи скорост от 750 мили в час, ударните вълни, които се образуват при преминаване на звуковата бариера, или ще я издигнат от земята като самолет, или ще я разкъсат на парчета. Ричард Нобъл, съвременният олицетворител на авантюристичния британски търсач на скорост от миналото, беше свикнал с този вид тесногръдо мислене. Той държеше титлата Най-бърз човек на Земята от 1983 г., когато неговият автомобил Thrust 2 постави нов световен рекорд за скорост по суша – 633 мили в час. Критиците го убеждаваха, че и тогава ще се провали. Нобъл обичаше борбата повече от всичко. В края на 90-те години, когато едно напрегнато англо-американско състезание започна да създава първата в света свръхзвукова кола, той беше решен да постигне тази световна първица за Великобритания.

На 15 октомври 1997 г. Thrust SSC на Нобъл, управляван от хладнокръвния летец-офицер от Кралските ВВС Анди Грийн, премина звуковата бариера и постави първия свръхзвуков световен рекорд за скорост по суша – 763 мили в час. Екипът на Thrust SSC победи американците, показа пренебрежение към скептиците и превърна в реалност това, което изглеждаше като невъзможна мечта. Това беше триумф на британското инженерство, технология и кураж.

Това е историята на Ричард Нобъл за неговата обсебеност от скоростта – от ранните му дни с грубия самостоятелно създаден самолетен автомобил Thrust 1 до световно превъзходния Thrust 2; от иновативния самолет ARV Super 2 до Atlantic Sprinter, неуспешния му опит да създаде рекордно бърза лодка; завършвайки с Thrust SSC – най-бързия автомобил в света. Това не е просто разказ за непоклатим успех, а също така и за разочарование и борба – за това как Нобъл рискува всичко, което има, за да поддържа проекта SSC жив; и за неподправените човешки емоции зад едно от най-големите инженерни постижения на 20-ти век.