В „Братя Карамазови“ Достоевски представя живота на трима братя – които нямат нищо общо помежду си – и тяхната връзка с баща им, алчния и безпътния Фьодор Павлович Карамазов. Копо и Круе, адаптаторите на „Братя Карамазови“, успяха да съкратят с изключителна яснота и майсторство многотомния и сложен роман, изпълнен с епизоди, без нито да го отслабят, нито да го променят каквото и да е. Те успяха да не нарушат две съществени неща – психологията на персонажите и драматичната жестокост на страстите им.

Възхищавах се искрено на сценичната адаптация на „Братя Карамазови“, без да съжалявам изобщо за жертвите, които адаптаторите бяха принудени да направят, за да ограничат голямото и богато произведение на руския романист в пет действия. Въпреки това, както го адаптираха, драмата е силна и композицията й е много техническа не само в сюжета, който е много прост, но и в развиването и очертаването на характерите, които имат основен интерес.

Наистина, когато обърнем внимание на сюжета на „Братя Карамазови“, виждаме, че той е по-скоро мелодраматичен. Представя ни се семейна история, съдебна, която няма нищо ново. Но обичайното в тази история се анулира пред удивителните сцени, които Достоевски рисува за семейството Карамазов. В тях великият руски психолог изглежда ненадминат. Също така, в тях Копо и Круе разкриват най-съвестното си майсторство и ни съживяват с перфектна точност лицата на романа.