Можем ли ние — тези безкрайно малки пространствено-времеви капсули — да разберем Вселената, да обясним как е възникнала, как се е развила, как е достигнала до днешния си облик? И, накрая, има ли изобщо цел зад всичко това? С други думи: можем ли да дадем научно обяснение на Вселената, основано на физичните закони? И ако да, тогава как са се появили самите тези закони? Поразителното, макар и малко известно, е, че днес разполагаме с убедителни отговори на всички горни въпроси. Това може би звучи дръзко, дори като „хюбрис“, особено ако ви кажа, че отговорите произлизат от физиката на високите енергии и космологията...

Това е и централната тема на книгата: да видим как новите идеи заедно с експерименталните и наблюдателните данни на астрочастичната физика — тоест синтеза на физиката на елементарните частици и космологията — ни водят по естествен начин към отговорите на Големите въпроси, които може и да не вълнуват всички ни, но със сигурност се отнасят до всички ни. Бързите развития в астрочастичната физика — обединената физика на микрокосмоса и макрокосмоса — подсказват Вселена, която може би е възникнала като квантова флуктуация от квантовия вакуум, който мнозина отъждествяват с „нищото“.

Така се поражда нова философска система, която ясно напомня философията на абсурда, както я представя Албер Камю в „Митът за Сизиф“.

Д. Н