От 11 септември 2001 г. и началото на „войната срещу терора“ вниманието на света е насочено към връзката между външната политика на САЩ в Близкия изток и океаните от суров петрол, които лежат под почвата на региона. Майкъл Клеър проследява влиянието на петрола върху международните отношения след Втората световна война, разкривайки неговото въздействие върху правителствата на Труман, Айзенхауер, Никсън и Картър. Той показва как собствените американски находища се изчерпват с нарастването на търсенето и предупреждава, че до 2010 г. на САЩ ще се наложи да внасят 60% от своя петрол. А тъй като по-голямата част от тези доставки ще трябва да идва от хронично нестабилни, често яростно антииамерикански зони — Персийския залив, Каспийско море, Латинска Америка и Африка — зависимостта им неизбежно ще доведе до повтарящо се военно участие.