Това не е литературна книга. Това е едно напълно истинско текстово произведение, което описва чувствата, мислите, реакциите, събитията, около двадесет конкретни дни. През тези двадесет дни аз го преживях, аз го почувствах, аз го помислих, аз го извиках, аз го направих.

Текстът беше написан спонтанно, директно, без прекъсване. Написан е сам по себе си, за около четири дни, когато се случи това, което се случи. Освен направените след това правописни корекции, нито една дума не беше променена от първоначалната незабавна автоматична запис. Не беше оформен след това, не беше закръглен, не беше работено по съдържанието или формулировките. Остана така, необработен и суров.

Текстът е реакция, нужда, убежище, енергия, която не съм решила аз. Този текст не беше написан, за да бъде публикуван. Надявам се този текст никога да не е бил написан. Този текст беше написан от мен за моя баща, от мен за мен, но и за всички бащи, за всички синове, за всички майки-партньори, за всички дъщери… За тези свещени връзки...

Антони Канакис