В този последен том от дневниците на Кристофър Ишърууд, връх на един милион думи майсторство, той посреща напредващата възраст с проникновен хумор и неутолим глад за новото. Ишърууд пътуваше и се променяше с векa си, докато през 80-те години беше възхваляван като най-добрия писател на проза на английски език и Големия старец на гей освободителното движение.

Основите на зрелото му удовлетворение – неговият хиндуистки гуру, Суами Прабхавананда, и дългогодишният му спътник Дон Бахарди – извличат от него неочакван прилив на радост и любов. Даровити приятели, както анонимни, така и известни, минават през плътно населената човешка комедия на Ишърууд, скицирана безпощадно и с доброжелателство на фона на Виетнамската война и Белите домове на Никсън, Картър и Рейгън.

Нарастващата кариера на Бахарди въвежда Ишърууд в художествената сцена на 70-те, където срещаме Раушенберг, Руска и Уорхол (сервиращи гнила плесен за обяд), както и Хокни (обожаван) и Китай. От Холивуд и световете на музиката и литературата влизат Джон Хюстън, Мърчънт и Айвъри, Джон Траволта, Джон Войт, Елтън Джон, Дейвид Боуи, Джоан Дидиън и Армистед Мопин.

Тези дневници са най-конкретните и най-мистериозните, откровено разкриващи страха от смъртта, който се прокрадва зад славата на Ишърууд, и показващи как неговото доживотно потапяне в ежедневието го издига, парадоксално, към трансцендентността.