900-дневната обсада на Ленинград (1941-44) беше един от повратните моменти на Втората световна война. Тя забави германското настъпление в Русия и се превърна в национален символ на оцеляването и съпротивата. Според оценки, около един милион цивилни загинаха, повечето от студ и глад.

Лидия Гинзбург, уважаван литературен учен (която през седемдесетте години на съветската власт пишеше проза „за бюрото“), оцеля. Използвайки собствени бележки и скици, написани по време на обсадата, заедно с разговори и впечатления, събрани през годините, тя обобщи колективния опит на живота под обсадата. Чрез болезненото описание на ужасните условия от онзи период, Гинзбург създаде възхвала на достойнството, жизнеността и устойчивостта на човешкия дух.

Оригиналният превод на Алан Майърс е преработен и анотиран от Емили ван Бускърк. Това издание включва „История за съжаление и жестокост“, наскоро открит документален разказ, преведен на английски за първи път от Анджела Ливингстън.