Проследяваме развитието на партиите на европейската социалдемокрация през четири периода на нейното развитие.
— Първи период 1889-1914: Класическа-историческа марксистка социалдемокрация.
— Втори период 1918-1939: Еволютивна марксистка социалдемокрация
— Трети период 1945-1989: Ревизионизъм и традиционна немарксистка социалдемокрация
— Четвърти период 1990-2010: Нов ревизионизъм и нова социалдемокрация
Наблюдаваме от началото, че всеки период-момент на социалдемокрацията се отличава от следващия чрез ключови събития, които представляват обрати в историческия процес. Между първи и втори период се намесват Първата световна война и Октомврийската революция. Между втори и трети период се намесва Втората световна война. Между трети и четвърти период се намесва крахът на режимите на така наречения „реален социализъм“ и крайът на „Студената война“.
Освен идеологическото и политическото съдържание на движението на европейската социалдемокрация, отличаваме и съответна периодизация в организационните форми, които приемат социалистическите-социалдемократически-трудови партии. Това е известната типология от теорията на партийните явления: партия на кадрите, масова партия, многообразна партия, партия-картел.
В главите, касаещи гръцкия случай, се предприема строго сравнителен подход чрез изтъкване и обосноваване на сходствата и разликите, които съществуват между политически явления, самоопределящи се със същите идеологическо-политически и организационни термини, действащи в различни среди – времеви и пространствени.
