Малоазийската експедиция безспорно представлява най-амбициозното начинание в новогръцката история - начинание, което се срива с гръмък провал, териториално осакатяване, стотици хиляди жертви и превръщането на повече от 1 000 000 души в бежанци. Но дължи ли се провалът на цялото начинание единствено на неговата трудност или и на вътрешните противоречия на едно политически, социално и географски разделено нация? Тези противоречия възникват ли само по идеологически и политически причини или преди всичко от страха на жителите на Старата Гърция от евентуално изместване на центъра на тежестта при вземането на решения към Новите земи? Би ли осигурила по-разумна политика безпрепятственото оставане на малоазийските гърци в бащините им огнища или, още повече, присъединяването на Тракия - Източна и Западна?

Далеч от манихейски подходи за предатели и патриоти и от конспиративни теории срещу безбратния народ, ще разгледаме основните причини, довели до започването, а и до продължаването на Малоазийската експедиция - и то с още по-голяма интензивност - от първоначалните ѝ критици, когато те идват на власт, действие, което не бива да се приписва на обичайно неизпълнение на предизборни обещания. Авторът посочва също и едно противоречие, което според него властва в голяма част от научните среди: одобрява се особено дръзкото (до 1917 г.) решение за участието на Гърция в Първата световна война, докато се осъжда претенцията за района на Смирна - единственото стабилно възмездие, което е било предложено за това участие - а същевременно се приема за нещо естествено присъединяването на Тракия, въпреки че то идва хронологично по-късно. Накрая той откроява косвената връзка на Малоазийската катастрофа с другите две големи трагедии на съвременната гръцка история - Кипърския въпрос и Гражданската война.