С голяма тревога все още трябва да запозная Вашите Господства с ежедневните оплаквания, които получавам за пиратства и грабежи, извършвани в тези части, така че едва ли има кораб или съд, влизащ или излизащ от този остров, който да не е ограбен. (Сър Никълъс Лоус, губернатор на Ямайка, юни 1718) Сър Никълъс Лоус е писал на Британското правителство в началото на 18 век, период, който по-късно става известен като "златната епоха на пиратството".

През следващите два века художествените произведения за пирати стават все по-популярни, оцветявайки общественото възприятие за този ужасителен морски враг в романтичен, приключенски антигерой, който кара пленниците да вървят по дъската и търси заровено съкровище там, където "X" маркира мястото. Но в действителност историята е много по-завладяваща и страшна. Безмилостни бойци, често ужасно жестоки, пиратите са били също изключителни моряци, хитри плановици и демократични равнопоставени. Техните устави, подписани от всички членове на екипажа (понякога принудително), разпределят плячката справедливо и изискват взаимно уважение. Третирането на пленниците обаче е била съвсем друга работа.

В "Джобната книга на пиратите" истинската дивата история на пиратите излиза наяве чрез откъси, взети от съвременни книги, документи, новинарски статии, свидетелски показания и съдебни доклади. От дневници, корабни книги, писма и показания излиза пълната завладяваща картина на живота и смъртта на един пират. Истината за дървените крака, папагалите и "веселия разбойник", картите на съкровища, пиратските нападения и прочутите процеси се разказва чрез живите разкази на тези, които са се срещнали лично с пиратите като жертви, членове на екипажа или арестуващи офицери.