Тодорис К. Кокорис, в оригинален фолклорен разказ, разкрива обичаите и традициите на сватба в провинцията, в планинската Източна Лакония, от 1860 г. до края на 20 век. Книгата не е исторически документ, а жива фолклорна стенопис на селското – и в известна степен градското – общество от един период, когато провинцията започва да влиза в контакт с града. Истински истории от всекидневието се преплитат с митове, легенди, суеверия, приказки, пословици и народната мъдрост на цял един регион.
Структурирана като театрална постановка, в петнадесет „Сцени“, които започват с Семейството и завършват с Кулминацията, разказът разгъва сватбени сватовства, годежи, приданъци, проверка на девствеността на младоженката, виното и меда на сватбата, но и по-тъмни страни на традицията, като домашното насилие и дълбоко вкоренените неравенства между мъже и жени. Паралелно авторът свързва съвременните обичаи със сватбените традиции на древна Атина и Спарта, завършвайки с символична препратка към Ифигения.
Нежен, но и честен поглед към един свят, който изчезва, написан с уважение към паметта и трезв поглед към сенките на традицията — разказ, който ще разтърси онези, които помнят, и ще изненада тези, които откриват този свят за първи път.
