ИСТОРИЯТА НА ЗОГИЯ е историята на една жена, която премина с твърди крачки през нестабилния 20-ти век. Може би защото за първи път стъпи на кораб. Зогия беше бежанка, живя и умря без гражданство, без друга родина освен тази, която имаше в ума си. Прекара живота си в свят, пълен с лисици, и трябваше да има хитростта на лисицата, понякога и глупостта ѝ, като госпожа Магдало, която беше главен герой в приказките ѝ.
Тя беше жена с голяма красота, която беше за нея благословия и беди едновременно. Остави ми спомените и тайните си. Тайни, казани така, че да се крият още по-дълбоко. Сега знам, че нейната история е и моя история, а нейните тайни са и мои тайни. Историята на Зогия е история на много лица, които се появяват тук като втори план, бутат се, за да се качат на сцената, като всеки от тях претендира за своята книга.
Това е историята на три жени – Зения, Зогия и Лали, историята на едно семейство, което не беше обикновено семейство. Това са историите на хора, които се срещат и се губят, за да се намерят отново другаде, в други книги, в собствения си рай. „Историята на Зогия“ е също малка история на 20-ти век. Започва в Севастопол, годината на Руската революция. Завършва в Атина, след Падането на стената. Това е история на различни места: Крим, Смирна, Пирея и най-вече Атина и нейните квартали.
Всяко място, всеки квартал, е и едно лице от историята. Това е преди всичко упражнение на паметта. Памет с малка буква, пълна с пропуски и грешки, непълна, изпълнена с капани. Която опровергава и подкопава идеализираната колективна памет.
