Пол, млад ирландски инженер, последва приятелката си до Берлин и започва работа по реновирането на търговска сграда на Александерплац. В борба с нов език, на обект, изоставащ от графика, и с връзка в промяна, той постепенно губи опора. Разположена на фона на структурната еволюция на един разпростиращ се град, тази медитация върху езика, паметта и копнежа е поддържана от физическата реалност на обекта. Докато разказът изследва крехката архитектура на ума, той започва да картографира собствената си странна география чрез поредица от тетрадки, или „любовни бележки“.

„В такава груба и мъжествена атмосфера разказът на Дънкан е неукрасен лъч надежда... Прозата е минималистична, но идеите са максимални. Ако повече мъже мислеха и пишеха така нежно и честно като Адриан Дънкан, щяхме да имаме по-силни, по-устойчиви романи и по-малко крещящи паметници на потреблението“ Irish Independent.