Ако старостта се възприемаше като вечер, завършваща с полунощно забвение, те вече бяха в единадесетия час. Два сварливи стари мъже в Ченай, Индия, преживяват лична трагедия на фона на национална катастрофа. Препрочитайки квартала в Бомбай от "Децата на полунощ", един магически музикант е нещастно женен за мултимилиардер. В английски университетски колеж, нежив академик моли самотен студент да отмъсти на бившия си мъчител.
Тези пет бляскави художествени произведения се движат между трите страни, които Салман Рушди нарича дом – Индия, Англия и Америка – и изследват какво означава да се приближаваме до единадесетия час на живота. Те са изправяне пред смъртността, с което всички ние един ден трябва да се сблъскаме, и говорят дълбоко за това откъде авторът идва и през какво е преминал. Да се приспособим ли към смъртта, или да се бунтуваме срещу нея? Как можем да се сбогуваме с местата, които сме направили дом? Как да постигнем удовлетворение от живота си, ако не познаваме края на собствените си истории? „Единадесетият час“ размишлява за живота и смъртта, за наследството и за идентичността с проницателна прозорливост и безгранично въображение, които правят Салман Рушди един от най-изтъкнатите писатели на нашето време.
„Повече от 40 години след „Децата на полунощ“ все още няма никой, който да разказва истории така, както Салман Рушди“ Spectator „Рушди не само е разширил възможностите на литературата, но е увеличил и въображаемите възможности на света“ The Times „Салман Рушди е гений“ A.M. Homes
