Безразсъдна, депресирана, импулсивна и на шестнадесет години, Хароу Лейн отива на остров, който не би трябвало да съществува, за да търси отговори за смъртта на баща си — бащата, който по невнимание я прокля малко след раждането ѝ. Веднага нещата тръгват много на зле — започвайки с потъването на лодката, която ги е докарала до острова, и зловещ смях от нещо, което не би трябвало да е там — и продължават да се влошават по начини, които никой не би могъл да си представи.

Хароу и приятелите ѝ са дошли без покана и каквото и да живее там, не харесва посетители. Без начин да се свържат със света навън и без разбиране на правилата на острова, Хароу и приятелите ѝ са в смъртна опасност, а да разпознаят на кого може и на кого не може да се вярва е нещо, което са оставили на брега. Нещата се усложняват допълнително от емоциите на Хароу — тя е дала на най-силните си чувства човешки лица и личности и прави всичко възможно да ги държи затворени в салон за гости, който е построила в ума си. Но емоциите са хитри и тя трябва да се изправи срещу тях в най-лошия възможен момент.

Създава се нещо като ситуация на "Отвътре навън в ада", докато те се борят за оцеляване срещу същество, което изглежда е съставено изцяло от ужас и което много добре може да означава края на света.