Беше 1940 г., а много от по-младите членове на семейството Адамс бяха замесени във войната във Франция. Бутс, вече майор и в щаба на генерал сър Хенри Симс, беше един от хиляди британски войници, опитващи се да избягат с армадата от малки лодки от Дюнкерк. Синът му Тим и племенникът му Боби също се бореха да достигнат брега и безопасността, докато Елоиз беше с ATS, чакайки войниците, връщащи се у дома в Портсмут, с утешителна чаша чай и билет за вкъщи. Бутс и Тим и двамата се върнаха безопасно, но за Боби нямаше знак и семейството се страхуваше от най-лошото.
На ферма на няколко мили от Дюнкерк обаче Боби беше жив, но ранен и затворен от настъпващите германци. Фермерът и жена му му предложиха убежище, но Хелена, независимата дъщеря на фермера, беше сурова към отстъпващата британска армия и направи живота труден на смелия, шеговит млад сержант. Работейки в полетата и избягвайки германските войници, Боби отчаяно търсеше начин да избяга, а Хелена, въпреки враждебността си, все повече пожелаваше да помогне на англичанина да се върне у дома. Техните приключения ще възбудят семейство Адамс, когато чуят за тях.
