И така, този компресор има класическия силует на Makita с много удобната D-дръжка отстрани. Сред големите му предимства са незабавният удар и много добрите антивибрационни характеристики. А сега да преминем към недостатъците. Първо, доста е тежък в сравнение с конкуренцията. Съединителят му при въртене не е от най-добрите. Понякога ти чупи ръцете, а друг път ти къса нервите. Например, случвало ми се е да блокира многократно и въпреки че има сила и успява да пробие, не иска да даде всичко от себе си. Според мен това се дължи на автоматичното регулиране на оборотите, когато няма натоварване. Това се случва доста често, когато пробиваш и може би от умора не прилагаш еднаква сила към инструмента през цялото време. Или го движиш напред-назад, за да изкара праха. Вторият и основен недостатък е, че в сравнение с безсмъртния 5001c, който беше два модела назад, този компресор е боклук. Имам два и ги държа, защото единият е в резерва, за да работя с него, когато другият е при майстора. И това е, защото оста на мотора се разцентрова или заради лошо качество на лагера в долната част, или заради прекомерна температура. Не съм установил точно каква е причината, но досега и двата искат намотка, пренавиване и четки почти всяка година. Към момента на написване на това ревю и двата компресора са при майстора, защото макар моторите да въртят, не се получава удар. Явно биела и при двата едновременно. Тоест, единият беше в склада и удари биела, взех втория и и той удари след 10 минути работа. Единият е на 2 години, другият на 4. Единият е made in England, другият made in Japan. И ще го кажа просто. Инструментът е евтин, защото толкова струва. И така днес отидох при жълтия отбор, за да видя бял ден, а ако не видя и там, ще отида при синия. Въпреки че бях луд фен на Makita при компресорите (имам и един 4012c), няма връщане назад след такава надеждност. Да отбележа, че старият 5001c струваше 1000 евро навремето, когато еврото имаше стойност. Логично, нали?
