Как светът стана зависим от изкопаемите горива? Знаехте ли, че връзката между въглеродния двуокис и глобалното затопляне беше предложена още през 1850-те години? Кога осъзнахме, че възобновяемите източници на енергия могат да бъдат решение — и защо тази идея въобще не е нова?
Докато повечето книги за климатичните промени гледат към — безспорно ужасяващото — бъдеще, „Нашият най-голям експеримент“ задава въпроса: как стигнахме дотук и кога разбрахме какво всъщност се случва? Алиса Бел ни води през хората, идеите, политиките и технологиите, които са оформили пътя към климатичната криза. От възникването на понятието „парникови газове“ през 19-ти век и експедициите в океаните и ледниците, до появата на термина „глобално затопляне“ през 70-те години на миналия век, наблюдаваме как става ясно, че човешката дейност не просто влияе на климата — тя го преобразява.
Следим първите международни дискусии за климата, експериментални метеорологични бюлетини, първите измервания на въглероден двуокис, първоначалния ентусиазъм за възобновяемите енергийни източници, както и смела изследователка-журналистка, която се изправя срещу силата на големите нефтени монополи. Това не е проста история за „лошите“ на изкопаемите горива и „добрите“ на възобновяемата енергия и екологичния активизъм. Това е много по-сложен път, в който научни концепции, технологии, политически решения, инфраструктури, ежедневни навици, отделни личности и колективи тъкат тъканта на света, в който живеем днес. И ако като граждани на 21-ви век наследихме огромен проблем, Бел поддържа, че вече разполагаме с инструментите, за да го решим.
