След Втората световна война и Решението на Нюрнбергския процес, човечеството от една страна осъди нечовечните практики и изтезанията, извършвани по време на войната, а от друга актуализира основни хуманистични принципи, формулирани още от времето на древногръцката философия, когато тя постепенно замества религиозно ориентираните практики на Асклепий. Разработването на основните медицински етични принципи се извършва и продължава да се развива чрез медицинската практика, която еволюира и придобива нови умения и знания с развитието на медицината и биомедицинските технологии и чрез диалога с други науки, както това се реализира във втората половина на XX век и до днес.
Тази проблематика е довела различни международни организации, които притежават специализирани знания по въпросите, възникващи от медицинските практики, особено онези, свързани с началото и края на живота, да формулират основни етични принципи, които трябва да се прилагат или да насочват извършването на основни действия, свързани с лечението на болести и неблагоприятни състояния, пред които е изправен човекът. Освен това, чрез този дългогодишен процес на разработка на етичните принципи при прилагането на медицинската професия, е била особено основно разработена и развита антропоцентричната концепция за медицинската практика.
Освен това, развитието на съвременните общества е довело до постепенно изграждане на организационна структура за борба с болестите и усилието за насърчаване на здравето, с особен акцент върху предотвратяването на заболявания и предоставянето на подходящи средства за подобряване на качеството на живот и благосъстоянието на хората. Посочените по-горе въпроси са послужили като основа за формулиране и приемане на Декларации от страна на международни организации, свързани с медицинската практика или с организацията на съвременните общества, с цел своевременно справяне с различни проблеми, които засягат човешкото общество и затрудняват хората да живеят със здраве и творчество.
В настоящия том са събрани и публикувани трийсет и девет текста на Декларации и Кодекси на етични принципи и препоръки за по-добрата организация на системата за предоставяне на медицинска грижа, в рамките на която медицинското знание и специализираната медицинска грижа имат основна роля, но от друга страна се взима предвид и антропоцентричният подход, който е от особено значение чрез комуникацията и разбирането между лекар и пациент. Освен това са включени и някои текстове, които показват по-добрата организация на предоставянето на медицинска грижа и факта, че се вземат предвид както аспектите, свързани с общественото здраве, така и индивидуализираната медицинска помощ.
Този том изпълнява и образователна функция, тъй като предоставя основни знания и възможности за размисъл на заинтересованите да изучават фундаменталните измерения на медицинската грижа, Медицинската етика и деонтология, Биетика и Етиката на общественото здраве. Текстовете, включени в този том, произхождат от Световната здравна организация, Световната медицинска асоциация, Съвета на Европа и други организации, свързани с изследването и разглеждането на приложенията на биотехнологиите и биомедицината, както и на етичните и деонтологични аспекти, възникващи при тяхното прилагане както в колективния контекст на общественото здраве, така и в отделните индивидуализирани случаи на справяне с човешките болести и рискове.
