Предмет на настоящата монография е проблематиката на претърсването в жилище в рамките на Наказателно-процесуалното право. Целта на труда е да се представи претърсването в жилище като процесуален акт с двойна функция и по-пълно разбиране на високата степен на намеса на тази процесуална мярка в индивидуалното право на убежище.
По-конкретно, трудът започва с описанието на многопластовата защита, която се предоставя за жилищното убежище в националния и международния правен ред. Втората част представя специално следственото действие претърсване в жилище, както е предвидено в гръцкия Наказателно-процесуален кодекс, чрез описване на основните му формални характеристики и условията за неговото законно провеждане.
След това се разглеждат границите на правомощията на лицата, провеждащи претърсването в жилище, които се влияят и от допълнителни параметри. След това се изследва мрежата от процесуални права на засегнатото от претърсването лице, както и средствата за съдебна защита срещу незаконни държавни вмешателства в жилищното убежище.
Последната глава на монографията е посветена на провеждането на претърсване в жилище в контекста на международното съдебно сътрудничество в областта на наказателното доказателство. Настоящата монография предлага цялостен и задълбочен анализ на правната рамка на претърсването в жилище на теоретично и практическо ниво, подчертавайки значението му в променящата се европейска правна среда и насърчавайки решения за правната му практика.
