Какво се обърква, когато емоциите се превръщат в цифрови данни за измерване, наблюдение и управление? Данни от разпознаване на емоции по лице, интерфейси мозък-компютър, виртуална реалност, глобални проучвания на емоциите и анализ на настроенията предлагат изключително нова територия за научно изследване. Засичането на емоции обещава да декодира и дори да увеличи и контролира самата същност на човешкото преживяване. Но какво ако науката и технологиите за измерване на емоциите сгрешат в оценката им?
В "Управление на глобалните емоции" Джесика Пайкетт твърди, че трябва да променим начина си на мислене относно цифровото емоционално управление и призовава за радикална преоценка на основните твърдения на науката за емоциите. Пайкетт предлага революционен анализ за това как емоциите се дефинират, използват и управляват чрез нововъзникващи цифрови технологии, като аргументира, че емоциите, сетивата и чувствата са станали ключова нова арена за политически, икономически и културни борби.
Тя описва как технологиите създават емоционални данни, как умните градове използват сензори за наблюдение на чувствата на жителите и как глобалните икономики измерват щастието. Основавайки се на двадесетгодишен интердисциплинарен социален опит, Пайкетт документира как науката за емоциите продължава да се задълбочава, тъй като изследователите търсят еволюционна приемственост, биологична сигурност и невронаучен консенсус. Това, което тя открива, е разделено поле, уязвимо на значителна критика. Пайкетт заключава, че стандартизираните, универсални и инструментализирани научни описания на емоциите са машинни и когато са отделени от контекста, никога не могат да бъдат глобални.
